Насам-натам и назад

Хей, лимонови резанки! Ето малко новини и от моето житие-битие от например събота. След щастлива сутрин, прекарана в четене по обща теория на правото, и обзелото ме 7-8 часа по-късно щастливо главоболие ме загриза желание за някой културен екпириънс, ама хем културен, хем на някоя горичка-тревичка извън София. И какво светва в моята непоправимо увредена от история главица - Урвич, разбира се! Справка - Урвич е средновековна крепост, строена още по Юстинианово време и използвана доста интензивно от българските царе чак до края на Втората българска държава, около която се носят всякакви легенди и исторически лакърдии, с които няма да ви отегчавам. Та, нададох вопъл в посока кротко заспалия Вальо, който, изпълнен с алтруизъм, добръмча до нас и тръгнахме...
След като се промъкнахме някак по Цариградско шосе, понеже за софиянци явно няма по голямо удоволствие в събота следобед от това да Бъдат! там, напуснахме софийския домен и тръгнахме по лъкатушещото край реката шосе. Първа спирка: Панчаревското езеро – очарователна смесица между стар социалистически рибарник и рандъм Camping-Platz с деца, скара, баби в жълти якета и букети от нискорасли красоти и все пак хубава природа на другия бряг, огряна от полудъждовния-полуслънчевия залез.
В снимки:




"-Абе не я хващай тази тенекия отзад!
-Не може, това е рицарското знаме!"

Ииии...продължихме. След няколко минути на върха на една скала над реката забелязахме и малкото fortress-че, от чийто покрив доста безумно стърчеше ветропоказател, от което разбрахме, че най-лошите ни очаквания са се оправдали, а именно - това крепостното, дето се вижда от пътя, не е истинската крепост, че и крепост не е отгоре на всичкото. Работата е там, че по някакви неведоми пътища уж признатия за Weltkulturerbe и нам'кво си терен е попаднал в частни ръчички и собственика, явно решен да прави втори Царевец, някак си е реставрирал (с твърде неясна престава какво върши, то си личеше) в...ще кажете туристическа дестинация? Нъц. В частна виличка, охранявана от лоши кученца. А неподготвените с тази информация могат по всяко време и от безопасна дистанция да се дивят на охранителните камери, които е използвал Иван Шишман къде края на 14ти век...
Все пак крепост има - няколко порутени крепостни стени и водохранилища може да се намерят в околността, а за колко повече можеше да разкажа, ако не беше възхода на частната собственост, не ми се мисли...
Behold:









МУФ!