What have they done to the Earth?

Аха! Дойде ми пролетта, напече ви малко слънце и се разписахте, снусмумрици такива! А аз си седяя под родопското одеялце, чета си за емисионния курс на акциите (да, все още уча право) и се чудя дали се зора зазори или се две нощи смесиха (справка - онова на Ботев, дето го нямаше в матурата). Понеже не ми се разказва какво съм правила от последния си пост до днес, ще вляза в ролята на един борсов агент и с жар ще ви агитирам да се забавлявате много на идващите яйчени и козуначени дни (Стани, между другото благодаря много за яйцето, въпреки че още не съм го видяла и често се стряскам насън, представяйки си Нони омазана до ушите с шоколади, ананаси и каквото там оше има в него).
Хайде за да не ми е пет реда поста, ще разгърна един лапидарен дискурс относно снощните си занимания. Вчера беше хипи ден на Земята и в рамките на един час вечерта трябваше да изгасим светлините, за да осигурим на няколко невинни тюлена мирна пенсионна възраст вместо травмиращи преживелици в стил the day after tomorrow в един не конкретно фиксиран, но затова пък право пропорционален на изпръсканите дезодоранти на глава от населението период в бъдещето. (Чувам гласа на Нони, която ми обяснява как, биологически погледнато, няма и намек за закономерност между изведените от мен величини, затова просто ще си заровя главата в поляната с маргаритки и ще си мрънкам под носа, че майката природа е единен правен институт). Ку щети вярвайти! Най-очарователното около този безкрайно смислен ритуал беше, разбира се, придружаващият ме къдрав и архитектурен субект, в когото всяка от вас ще разпознае нашия любим Свилка, който става все по къдрав и по-разсеян, сиреч номиналната му стойност, измерена в гушкоединици, бележи постъпателен прираст. Май ми стига толкова икономика за днес, а? В София вали, но пък дъжда е проблем само ако искаш хем да се разхождаш, хем да ядеш чаени бисквити. Нали?